История на блекджек

Зала на славата в блекджек

През 2002 Макс Рубин убеждава Barona Casino в Лейксайд, Калифорния, САЩ, да организира Зала на славата в блекджек. Между 2003 и 2015 двадесет нови лица влизат в Залата на славата в блекджек (включително група от четири членове през 2008, известна като Четирите конника на Абърдийн). Признанието в Залата на славата в блекджек е истински парадокс: това е най-голямата чест в играта на блекджек, която едновременно с това нарушава целта на повечето професионални играчи на блекджек, които искат да останат анонимни. Най-доброто и задълбочено описание на постиженията на членовете в Залата на славата е написано от Арнолд Снайдър в Блекджек форум онлайн (Blackjack Forum Online). Датите за публикуване на книгите посочват първоначалните им публикации.

Ал Франческо (2003) – пионер на отборната игра.

Питър Грифин (2003) – математик, който пръв измисля методи за оценяване на системите за броене на карти. Автор на Теория на блекджек (Theory of Blackjack) (1979).

Томи Хайлънд (2003) – превъзходен професионален играч на блекджек и легендарен отборен играч.

Арнолд Снайдър (2003) – превъзходен професионален играч на блекджек и автор на голям брой влиятелни книги и статии, както и на водещия източник за информация в общността на блекджек Blackjack Forum Online.

Едуард О. Торп (2003) – универсално признат за бащата на броенето на картите. Неговите издания на Да победиш дилъра (Beat the Dealer) (1962) са истински бестселъри, описващи основни стратегии и методи за броене на карти. Развивайки системите си като професор в Института по технологии в Масачузетс (MIT), неговите книги описват първоначалните му опити за използване на компютърно-базирани системи при казино условия. Славата му през 60-те години на 20-ти век (въпреки че в казино индустрията я приемат скептично) допринася за непрекъснатото нарастване на популярността на блекджек.

Кен Ъстън (2003) – забележителен професионален играч на блекджек и писател. Неговата книга Големият играч (The Big Player) (1977) разкрива на широката публика приключенията му в казината като професионален и отборен играч на блекджек, използващ система за броене на карти.

Станфорд Уонг (2003) – отличен професионален играч на блекджек и писател. Според Арнолд Снайдър книгата Професионален блекджек (Professional Blackjack) (1975) „оказва дълбоко въздействие върху професионалните играчи, тъй като предоставя лесен и същевременно с това мощен метод за атакуване на игрите с кутии и 4 тестета, които са превзели Лас Вегас. Много професионалисти все още класифицират възможностите за броене на карти като „преди Уонг” и „след Уонг”.”

Макс Рубин (2004) – основателят на Залата на славата в блекджек и основател и домакин на ежегодния бал на блекджек. Иноватор в стратегиите за отборна игра. Автор на Comp City (1994).

Кийт Тафт (2004) – изобретател и иноватор в областта на компютърните устройства за блекджек десетилетия преди появата на концепцията за „преносими компютри”.

Джулиън Браун (2005) – математик и компютърен инженер, чиито програми се използвали за развитие на водещите системи за броене на карти през първите поколения на компютърната ера. Според члена на Залата на славата в блекджек Арнолд Снайдър (Blackjack Forum Online) „неговите програми били използвани за развитие на всички системи на Лорънс Ривиър, както и на системите Hi-Opt.” Повечето професионални играчи „преди Станфорд Уонг” (професионалистите, играли преди първото издание на Professional Blackjack от Уонг през 1975) използвали Ten Count на Торп, Hi-Lo на Торп, Hi-Opt I и Hi-Opt II, Point Count на Ривиър, +/- на Ривиър или Advanced Point Count на Ривиър. Това били най-популярните и разпространени системи, използвани в продължение на около десет години, и програмите на Джулиън Браун били базата за развитие на всяка една от тях”. Автор на Как да играем печеливш блекджек (How to Play Winning Blackjack) (1980).

Лорънс Ривиър (2005) – водещ писател (Да играем блекджек като бизнес – Playing Blackjack as a Business (1969)) и изобретател на системи за броене на карти.

Джеймс Грожон (2006) – превъзходен професионален играч на блекджек. Книгата му Отвъд броенето (Beyond Counting)(2000), чиито количества са изчерпани, се продава за поне $2 000 на копие. Неговата частно публикувана, разширена версия (със заглавие Exhibit CAA, по името на експонатния номер на първоначалната книга в съдебния случай, който той печели срещу няколко казина) се продава само на хора, които авторът познава лично. Счита се за най-напредналото ръководство за играта на блекджек.

Джон Чан (2007) – превъзходен професионален играч на блекджек и мениджър на MIT групи за блекджек.

Четирите конника на Абърдийн (2008) – Роджър Болдуин, Уилбърт Канти, Херберт Майсел и Джеймс МакДермът. През 1956 и 1957 те публикуват първата точна основна стратегия. Това е повратна точка в историята на блекджек, полагаща основите на по-късни стратегически системи, и забележително постижение в областта на математиката, поради факта, че е направена с еквивалента на офис калкулатори. Съавтор на Играй на блекджек, за да спечелиш (Playing Blackjack to Win) (1957).

Ричард В. Манчкин (2009) – превъзходен професионален играч на блекджек, автор и анализатор. Автор на Хазартни магьосници (Gambling Wizards) (2002).

Дарил Пърпъз (2010) – превъзходен професионален играч на блекджек.

Желико Раногажеч (2011) – превъзходен професионален играч на блекджек. Считан за един от казино играчите на най-високи залози в света, той прави залози, възлизащи на $1 милиард на година.

Иън Андерсен (2012) – автор на Да обърнеш масите на Лас Вегас (Turning the Tables on Las Vegas) (1976) и Да изгориш масите на Лас Вегас (Burning the Tables on Las Vegas) (1999).

Робърт Нерсесиан (2013) – адвокат от Лас Вегас, Невада, САЩ, отговорен за представляването на казино играчи в исторически решения срещу казина.

Дон Шлесингер (2014) – широко признат за водещ анализатор и автор на системи и книги за блекджек, най-известните от които са няколко издания на Атака на блекджек (Blackjack Attack) (1997).

Стратегически термини в блекджек

Основна стратегия – оптималният метод за игра на блекджек без броене на картите: кога да изтеглиш нова карта, кога да останеш пас, кога да удвоиш, кога да вземеш застраховка или да се откажеш в зависимост от картите на играча и откритата карта на дилъра. Роджър Болдуин, Уилбърт Канти, Херберт Майсел и Джеймс МакДермът (известни още като Четирите конника на Абърдийн) потвърждават първата версия на основната стратегия през 1956-1957 с офис калкулатори. Основните стратегии варират в определени ситуации в зависимост от правилата на казиното за удвояване, разделяне и дали дилърът тегли нова карта, или пасува при меки 17.

Броене на карти – многобройни методи за следене на изиграните карти (следователно и оставащите карти) в тесте на блекджек или кутия в прогрес. Основната теория за броенето на карти, потвърдена отдавна математически, е, че значително голям дял аса или карти със стойност 10 (десетки, валета, дами и попове), които остават, са в полза на играча. Основното броене включва запазването на броене плюс-минус всеки път, когато се падне карта със стойност 10, за разлика от появата на карта със стойност 3, 4 5 или 6. Системите за броене на карти стават по-сложни, когато в тях се включат аса, различна дълбочина на използване на тестета преди разбъркване, различни стойности на определени карти и нива за залагане. Целта на системите за броене на карти е да се определи кога тесте или кутия са благоприятни или неблагоприятни и да се променят сумите за залагане (и понякога основната стратегия) в зависимост от това. На практика стратегията с драматична промяна на нивата за залагане се променя от подозренията от страна на казината за броячи на карти.

Екипна игра – когато групи играчи на блекджек увеличават благоприятните ситуации, като карат играчи да залагат малки суми и водят отчет за картите на различни маси за блекджек. Когато стойността на неизиграните карти е в полза на играча, те дават сигнал на „голям играч”, който се мести по масите и поставя големи залози. Подобно на други методи, зависещи от броенето на картите, измамата в екипната игра е безспорно легална, но все пак се обезкуражава от повечето казина.

Блекджек във филмите и литературата

21 (филм, 2008) – Филм по книгата на Бен Мезрич Да разориш Лас Вегас (Bringing Down the House), измислена версия на преживяванията на MIT група за блекджек.

Beat the Dealer (книга на Д-р Едуард О. Торп, публикувана за първи път през 1962) – Бестселър за основната стратегия на блекджек, броенето на карти и опита на Д-р Торп да тества академичните си теории в казина, заедно с казино играчи, предлагащи съвети и подпомогащи финансово научното изследване.

The Big Player (книга от Кен Ъстън, 1977) – Първата книга, разкриваща тайния свят на броячите на карти и екипната игра на блекджек. Комбинира стратегиите и анализите на Ъстън с казино приключения.

Bringing Down the House (книга от Бен Мезрич, 2002) – Бестселър с историите на MIT група за блекджек. Обикновено се характеризира като нефантастична творба, включваща променени имена, измислен диалог, сложни характери и променени описания на събития за целите на разказване на историята. Става основа на филма 21.

Ергенският запой (The Hangover) (филм, 2009) – Комедия за ергенско парти в Лас Вегас. Включва сцена, в която Алън (играе се от Зак Галифианакис), неочаквано за неговото комично поведение, играе блекджек изключително добре, брои карти и печели големи суми. 

Жега (Heat) (филм, 1986) – Приключенски екшън с Бърт Рейнолдс в ролята на бодигард в Лас Вегас. Включва сцени, в които Рейнолдс губи и печели големи суми на блекджек. По романа и пиесата на известния филмов сценарист Уилям Годлман.

Рейнман (Rain Man) (филм, 1988) – Изключително популярен филм с участието на Дъстин Хофман и Том Круз. Печели четири награди Оскар през 1989 за най-добър филм, най-оригинален сценарии, най-добър режисьор (Бари Левинсън) и най-добър актьор (Хофман). Историята разказва за пътуването на двама братя през страната – институционализиран учен-аутист (Хофман) и егоцентричен млад мъж, който преди това не знае за съществуването на брат си. Те спират в Лас Вегас, отсядат в Caesars Palace и Реймънд (Хофман) използва математическите си и мнемонични умения, за да спечели на блекджек.

Големи печалби в историята на блекджек

Дон Джонсън, главен изпълнителен директор на компания за разработване на компютърни програми за залагане на конни надбягвания, печели $15 милиона на блекджек между декември 2010 и април 2011. Губещите казина били Tropicana ($6 милиона), Borgata ($5 милиона) и Caesars ($4 милиона) – всички в Атлантик Сити, Ню Джърси, САЩ. Поради размера на този екшън, той договаря благоприятни условия за игра с казиното: 20% намаление на всички загуби, възможност за залагане до $100 000 на ръка, разделяне и удвояване до 4 пъти и условие дилърите да пасуват при меки 17.

Кери Пакър, австралийски медиен милиардер, известен в казината по света като „Краля на китовете” през 90-те години на миналия век и първите десет на настоящия. Историите за неговите големи печалби и загуби не могат да се докажат като цяло с изключение на някои определени подробности. През 1995 или 1997 (а вероятно и през двете) прави огромна печалба в MGM Grand, Лас Вегас, Невада, САЩ. Играе шест ръце при $200 000 (или $250 000) на ръка и печели между $20 и $40 милиона. (Един публикуван доклад споменава, че печелившата серия продължава 40 минути.) Твърди се, че успешната му игра води до закриването на Aspinall през 1990. През новогодишната нощ на 1990 в Las Vegas Hilton печели $8-$10 милиона на блекджек, като намалява ежегодните приходи на казиното толкова много, че се налага да отрежат бонусите на мениджърите на казиното. Известен е и с изключително щедрите си бакшиши, потвърдени от мениджъри на казина след смъртта му през 2005. Един път оставил бакшиш в The Mirage за $1 милион. Друг път помолил сервитьорката на коктейли да му донесе оставащия баланс за ипотеката ѝ за дома (който се оказал $150 000) и той го платил.

Интересни факти за бледжек

Анонимност

Поради подозренията, с които казината се отнасят към професионалистите по блекджек, успешните играчи на блекджек обикновено избягвали публичността и признанието – практика, която затруднява доказването на техните постижения и дори самоличности. Например най-продаваният играч и автор Иън Андерсен (Turning the Tables on Las Vegas, Burning the Tables on Las Vegas) е напълно непознат. В продължение на приблизително 40 години той използва псевдоним в книгите си. Снимката му никога не се е появявала в публичното пространство. Дори топ професионалисти и доверени хора в общността на блекджек нямат идея как изглежда, какво е истинското му име и дори как да се свържат с него.

Кралят на залозите

Играчът на блекджек и спортни залози от Австралия Желико Раногажеч се слави с репутация на най-големия играч в казината по света. Цялата сума, заложена от него за една година, се изчислява на приблизително $1 милиард.

Човекът, който (почти) разори Атлантик Сити

Дон Джонсън, главен изпълнителен директор на компания за разработване на компютърни програми за залагане на конни надбягвания, печели $15 милиона на блекджек между декември 2010 и април 2011. Губещите казина били Tropicana ($6 милиона), Borgata ($5 милиона) и Caesars ($4 милиона) – всички в Атлантик Сити, Ню Джърси, САЩ. Поради размера на този екшън, той договаря благоприятни условия за игра с казиното: 20% намаление на всички загуби, възможност за залагане до $100 000 на ръка, разделяне и удвояване до 4 пъти и условие дилърите да пасуват при меки 17.

Грожон

Джеймс Грожон, превъзходен професионалист по блекджек и теоретик, една от най-нашумелите фигури в книгоиздаването. Единствената му книга, Beyond Counting (2000), се продава за поне $2 000 на копие на колекционерите на книги. По-късно публикува тайно доста по-разширено издание, известно още със заглавието Exhibit CAA по името на експонатния номер на първоначалната книга в съдебния случай, който той печели срещу няколко казина. Предполага се, че я продава само на хора, които познава лично, или на тези, представени му от доверени източници.

Балът на блекджек

От 1997 Макс Рубин организира ежегоден бал на блекджек. Той се провежда на тайно място и обединява най-елитните играчи на блекджек в света за една вечер на разговори и състезания заедно със селекция на нов член на Залата на славата в блекджек. (Снимането не е разрешено.) Участниците се състезават в напрегната серия от тестове по технически познания, умения по броене на карти, напреднала стратегия, както и история, и любопитни факти за желаната от всички Купа на Грожон. Наградата носи името на Джеймс Грожон от Залата на славата в блекджек, който печели събитието три пъти и впоследствие получава забрана на участва в състезанията. Втората награда – Награда на Манчкин – носи името на Ричард Манчкин също от Залата на славата в блекджек, който финишира втори в състезанието три пъти, преди също да получи забрана.

MIT екип на блекджек

Това е технически погрешно название. Имало е няколко MIT екипа на блекджек, но те не са включвали студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). (Повечето студенти са твърде млади, за да играят законно в казина в Съединените Щати.) В продължение на много години имало няколко екипа (понякога по едно и също време, понякога напълно неподозиращи за съществуването на останалите) от играчи на блекджек, които се формирали в Бостън, Мазачузетс. Поради дисциплината и знанията, необходими за организирането и ръководенето на подобни екипи, няколко мениджъри и първоначални членове били специализанти или бивши студенти на MIT. Неформалният начин на набиране на членове води до участието и на други специализанти или бивши студенти.