Прочути личности и хазартът през вековете

Играчи в казиното: Ранни години
Императорите на Римската империя – Гай Юлий Цезар (100-44 пр.н.е.) участва в публични залагания по време на фестивала Сатурналия и произнася прочутата фраза alea iacta est (зарът е хвърлен) при пресичането на река Рубикон. Август (63 пр.н.е - 14 н.е.) обичал да играе alea (ранен вариант на таблата) и често провеждал томболи с подаръци за гостите на своите банкети. Клавдий (10 пр.н.е. - 54 н.е.) поръчва специална маса за хвърляне на зарове, за да може да играе, докато колесницата му се движи по неравните пътища. Той бил толкова запален играч, че често увлечен от играта забравял, че вече бил екзекутирал определени играчи и ги призовавал да играят отново с него. Калигула (12 - 41 н.е.) често залагал на състезания с колесници и игра на зарове, превърнал двореца си в игрален дом, за да попълни имперската хазна, дори играл зарове на погребението на сестра си. Нерон (37 - 68 н.е.) обожавал всички спортове и игри, както и да залага на тях, популяризирал непрекъснато хазарта сред патрициите и често залагал огромни суми на зарове.

Играчи в казиното: 15 - 18 век
Лоренцо ди Медичи
(1449 - 1492) е известна ренесансова личност – държавник и политик от Флоренция, известен меценат и покровител на изкуствата, и спонсор на известни художници. Той бил страшно запален по игрите на карти и се прочул като много изкусен картоиграч, дори измислил някои игри на карти. Той често споменава игрите от казиното ла басета и ил фрусо в стиховете си. Става известен като опитен играч на карти.

Играчи в казиното: 18 - 19 век
Уилям Пен
(1644-1718) е квакер и основател на колонията и провинция Пенсилвания в Северна Америка, която по-късно се трансформира в щата Пенсилвания. Една от хипотезите е, че правата върху територията са получени, за да се удовлетвори неплатен дълг от хазарт за £16 000, който се е дължал на Сър Уилям Пен – бащата на Пен.

Волтер (1694-1778) – известен френски писател и философ от ерата на Просвещението също бил запален комарджия. Когато френското правителство учредява лотария, в която могат да участват само закупилите определени ценни книжа, той измислил схема, с която да се възползва от правилата за участие чрез закупуването на ценни книжа, които позволяват максимален брой участия. Той и неговите инвеститори спечелили голям дял от наградите в лотарията през този период. Правителството се опитало да не изплати печалбите, но Волтер спечелил и делото в съда. Той често играел на фаро (игра на карти) и бириби (игра, подобна на рулетката, в която числата се теглят от торба).

Джакомо Казанова (1725-1798), прочутият венециански авантюрист, любовник и писател на мемоари, редовно играел хазарт и предпочитал фаро. Веднъж изгубил цели 5 000 златни монети за два дни във Венеция. Казанова бил и известен завоевател на женски сърца и често прелъстявал заможни дами, които покривали дълговете му от хазарт. Той често пише за хазартните игри в мемоарите си, в които са включени и подробни описания на посещенията му в Ил Ридото – едно от крилата на двореца Сан Мойс във Венеция.

Джон Монтагю, 4-ти Граф на Сандвич (1718-1792), е английски благородник и държавник, както и запален комарджия и картоиграч, който обичал да играе „маратони” в лондонския клуб Уайтс. В този клуб през 1765 той изобретил (и популяризирал) практиката да се яде месо между две филии хляб, тъй като това му позволявало да не губи време за ядене и същевременно ръцете му да остават чисти, за да не цапа картите. Това изобретение станало известно като сандвич.

Президентът на САЩ Джордж Вашингтон (1732-1799) водел подробен дневник с всички печалби и загуби от игра на карти.

Играчи в казиното: 19 - 20 век
Президентът на САЩ Томас Джеферсън
(1743-1826) играел редовно комар в периода, в който написал Декларацията за независимост на САЩ. Той също си водел дневник за спечеленото и загубеното на различни игри, например табла, лотарии, ези-тура и игри на карти.

Английската писателка Джейн Остин (1775-1817) често използва игрите на карти като начин да разкрие характерите на героите в романите си. В Гордост и предразсъдъци и в Разум и чувства се споменават лотарийни билети, кадрил, 21, вист и пикет.

Наполеон Бонапарт (1769-1821) ценял високо игрите, изискващи умения, мислене и стратегия – неща, които той умело използвал и на бойното поле. Той поддържал казината във Франция и спомогнал за популяризирането на играта 21. Неговият племенник Люсиен станал успешен играч на хазартни игри.

Джордж „Бо” Брумел (1778-1940), който налагал модата във Великобритания по това време, приятел на крал Джордж IV, често играел хазартни игри и губел. Впоследствие той изгубил благоволението на богатите си спонсори и натрупал толкова дългове, че трябвало да избяга в Кале, където живял до края на дните си в мизерия.

Руските романисти и поетиАлександър Пушкин (1799-1837) прекарал младите си години в пиянство и игра на комар, съответно натрупал толкова дългове, че се наложило да прави втора ипотека върху крепостните селяни на съпругата си. Темата за хазарта е неразривно вплетена в сюжета на неговата творба Дама пика.

Фьодор Достоевски (1821-1881) също бил непоправим комарджия. Той написал Играчът на рулетка, за да изпълни договора си с издателството, след като похарчил аванса за него в игралните домове и тъй като трябвало да гони срокове, базирал сюжета в романа около своите собствени перипетии в казината на Висбаден и Баден-Баден.

Играчи в казиното: 20 - 21 век
Лев Толстой
(1828-1910) доброволно се записал в армията, за да избяга от дългове от хазарт към издателя си, натрупани в игра на билярд. Впоследствие предава ръкописа на Казаци, за да покрие задължението.

Иван Тургенев (1818-1883) написва романа Дим, в който описва живота и казината в Баден-Баден. По ирония на съдбата на Тургенев по-късно на няколко пъти се наложило да спасява Толстой и Достоевски от неуспешни посещения в казината.

Американските икони Уаят Ърп (1848-1929) – комарджия и шериф, и Джон „Док” Холидей (1851-1887) – комарджия, помощник-шериф и зъболекар, се запознали в Тексас, когато Ърп спасил живота на Холидей, след което станали приятели, а впоследствие и служители на реда. И за двамата се знае, че обичали да играят фаро, като най-често били дилъри, които раздавали картите така, че обикновено печелили. Години след прочутата битка в О.К. Корал и след смъртта на „Док” Холидей от туберкулоза, Ърп изиграл много противоречива роля като рефер на „мача на века” между боксьорите Боб Фицсимънс и Том Шаркли през 1896. На този мач били заложени огромни суми. Фицсимънс, който бил фаворит и всички коефициенти били в негова полза, обаче бил дисквалифициран от съдия Ърп за удар под пояса. Подозрително малко от присъстващите видели удара, който довел до дисквалификация, а по-късно се разнесъл слух, че резултатът бил уреден. Фицсимънс подал съдебен иск за отмяна на решението на рефера, но съдията от Калифорния не се произнесъл по същество и не взел решение по иска, а вместо това постановил, че всички мачове със залагания в щата са незаконни.

Едуард VII, Принц на Уелс (1841-1910), а по-късно Крал на Великобритания и британските владения и Император на Индия, прекарвал много време в казината. Принцът на Уелс често посещавал Монте Карло, като пътувал под псевдонима „Барон Ренфрю”.

Уинстън Чърчил (1874-1965) – политик, легендарен лидер през Втората световна война и премиер на Великобритания вярвал, че рисковете в казиното, игрите и войната са необходими. Той редовно играел покер, безик, маджонг и пинокъл. Твърди се, че изгубил значителна сума пари в игра на покер с американския президент Хари Труман.

Алвин „Титаник Томпсън” Томас (1893-1974) от САЩ е пътуващ комарджия, известен със залаганията на голф, зарове, карти, билярд, хвърляне на подкови и всякакви странични залози и облози. Той е живото вдъхновение на Деймън Ръниън за неговия герой, хитрият и ловък комарджия Скай Мастерсън, , който е основният персонаж в мюзикъла и филма Момчета и момичета.

Джон Гейтс (1855-1911) от САЩ е индустриалецът, който започва да произвежда и разпространява бодливата тел. Той обожавал да играе на покер и бакара с високи залози. Заслужено получил прякора „Заложи милион” заради печеливш залог през 1900 в Англия, като спечелил $600 000 със залог от $70 000, въпреки че имало слухове, че е спечелил $1 милион.

Ник „Гъркът” Дандалос (1883-1966) е комарджия, роден на остров Крит. Роден в богато семейство и изпратен в САЩ с издръжка, той обичал да поема рискове и залагал на конни надбягвания. През живота си Дандалос печели и губи цели състояния на карти, зарове и залагания на коне. Умира разорен през 1966 на Коледа, но легендата за него става още по-популярна след смъртта му. Той е един от най-прочутите казино играчи.

Джеймс Бонд е измислен герой, създаден от Ян Флеминг през 1953. Той е тайният агент от британските тайни служби в центъра на много книги и филми и е измислен от автор, който е бивш таен агент. Филмовите адаптации на книгите на Флеминг, които започват с Доктор Но през 1962, правят Джеймс Бонд един от най-ценните франчайзи в киноиндустрията. Бонд участва в казино игри с високи залози в много от романите и филмите за него. Първата книга за Джеймс Бонд Казино Роял започва на масата за рулетка. В Доктор Но – първият филм за Бонд, той играе бакара. В Диамантите са вечни Джеймс Бонд играе рулетка в Лас Вегас и залага на 17 черно. Има една история, свързана със 17 черно, която може и да е истина, но е трудно да се свърже хронологично с филма. През 1963 в Касио де ла Вале в Италия Шон Конъри заложил на 17 черно два пъти подред и загубил. Той заложил и трети път на 17 черно и спечелил, а след това оставил цялата спечелена сума отново на 17 черно. Пак се паднало 17 черно. Той отново оставил цялата сума на 17 черно и топчето за трети път подред спряло на 17 черно. В този ден Шон Конъри си тръгнал от казиното с печалба от близо £10 000. Невероятната част от тази история не е минималната вероятност да се падне едно и също число 3 пъти подред, а че това се случило цели 8 години преди Бонд да направи емблематичния залог на 17 черно във филма Диамантите са вечни.

Президентски покер – Президентът на САЩ Уорън Хардинг (1865-1923) играел покер 2 пъти седмично по време на мандата си с членовете на кабинета и то в много оспорвани игри. Има слухове, че дори е загубил част от порцелановите сервизи на Белия дом в игра на карти. Президентът Франклин Д. Рузвелт (1882-1945) предпочитал стъд покер с ниски залози и често бил домакин на игри на покер по време на последните вечери на сесиите на Конгреса, като победителят се обявявал при закриване на сесиите. Президентът Хари С. Труман (1884-1972) имал репутацията на отличен играч на стъд с пет карти, провеждал покер маратони с пресата през Втората световна война, включително и докато вземал решение дали да пусне атомни бомби над Япония. Играл покер и с Уинстън Чърчил приблизително по времето на произнасянето на речта за „Желязната завеса”. Президентът Дуайт Айзенхауър (1890-1969) се научил да играе бридж и покер в Уест Пойнт. Има слухове, че е използвал печалбите от покер, за да ухажва бъдещата си съпруга Мейми. Президентът Ричард Никсън (1913-1994) се научил да играе покер, докато служил във флота на САЩ. Счита се, че е бил отличен играч и използвал печалбите, за да финансира първата си кампания за Камарата на представителите.

Уилям Лий Бергстрьом (1951-1985) е брокер на недвижими имоти, който станал известен с прякорите „Човека с куфарите” и „Призрачният играч”, тъй като се появявал неочаквано и правел огромни залози на крапс. На 24 септември 1980 той пристигнал с два куфара в Хорсшу в Лас Вегас и потвърдил политиката на Бени Биниън, която позволявала играчите да задават собствени лимити в казиното с първия си залог. В един от куфарите, които носел, имало $777 000, а другият бил празен. Бергстрьом заложил всичките $777 000 още на първото си залагане на крапс, спечелил и помолил Тед Биниън да му помогне да напълни втория куфар с печалбата, а след това напуснал града. На 24 март 1984, три и половина години по-късно, той се върнал, направил един единствен залог от $538 000, спечелил и пак изчезнал. Върнал се за трети опит на 16 ноември 1984. Този път куфарът му бил пълен с $1 милион в брой, златни монети и банкови чекове. Заложил цялата сума на едно хвърляне на крапс и изгубил. Върнал се отново на 2 февруари 1985 и се опитал да играе в казиното с очевидно подправени банкови чекове за $1,3 милиона. На следващата вечер се самоубил в хотел Марина на Лас Вегас Стрип. Според бележките, които написал на приятелите си, причината за неговите проблеми била романтична връзка, която се разпаднала.

Акио Кашиваги (1938-1992) – японски бизнесмен и инвеститор в недвижими имоти, често играел бакара с високи залози в американските казина, като често залозите му били $100 000 или $200 000 на ръка. Той влязъл в спор с казиното на Доналд Тръмп в Атлантик сити и Аладин в Лас Вегас, като твърдял, че казината не са изпълнили своята част от сделката. Кашиваги изгубил $10 милиона. Той бил убит близо до връх Фуджи в своята родина и оставил след себе си неплатени дългове от хазарт за милиони. Убийството остава неразкрито. 

Арчи Карас (1951-) е прочут играч на високи залози от Гърция и САЩ, който започнал като играч на билярд и покер. Карас натрупал банкрол от $2 милиона на масите за покер, само за да ги изгуби в Лас Вегас през 1992. След това късметът му проработил и направил успешна серия, като превърнал $50 в повече от $40 милиона към края на 1995. По-късно същата година изгубил всичко в игра на покер, крапс и бакара.

Елмър Шъруин (1913-2007), ветеран от американската армия и пенсионер от Лас Вегас, Невада, ударил джакпот от $4,6 милиона на игралните автомати Megabucks на откриването на Мираж в Лас Вегас през 1989. През 2005, 16 години по-късно, когато е вече на 92 години, той спечелва втори джакпот от Megabucks в казино Канъри, този път на стойност $21,1 милиона.

Кери Пакър (1937-2005), медийният магнат от Австралия, известен с това, че е основал световния шампионат по крикет, притежавал и дял от казино Краун в Мелбърн. Пакър, който обичал да играе с високи залози в Лас Вегас, почти унищожил печалбата на казиното на MGM в Лас Вегас през 1997, като спечелил $20 милиона. Освен това той веднъж загубил $30 милиона от букмейкър в Сидни. В определени кръгове бил известен като „Супертежката категория в бакара”.

Дон Джонсън (1692 - ), президент на компания за софтуер за конни надбягвания и страстен комарджия от САЩ. Между 2010 и 2011 година спечелил $15 милиона от блекджек в три казина в Атлантик сити и Ню Джърси.

Новатори и изобретатели в казиното през вековете

Иноватори в казиното: Ранни години
Алфонсо Х
, Крал на Кастилия, Леон и Галисия (1221-1284), известен със своята образованост, е автор на първото ръководство за хазартни игри – 98-страничната Книга на игрите. Основната ѝ част е посветена на шаха и настолните игри, но в нея се описват и различни игри на зарове, включително хазарт – предшественикът на крапс.

Марко Поло (1254-1324), прочутият венециански търговец, пътешественик и изследовател, представил много от достиженията на азиатската култура на европейците. Той (вероятно незаслужено) има славата, че е въвел игрите на карти (китайското изобретение) във Венеция, откъдето те се разпространяват из цяла Европа.

Иноватори в казиното: 15-18 век
Галилео Галилей
(1564-1642), италианският астроном и математик от Флоренция, е известен с големия си принос в науката през ренесансовия период, включително един академичен труд за вероятностите от различните комбинации на три хвърлени зара. Той изследвал тази тема по поръчка на своя патрон – Гранд дука на Тоскана, Козимо II.

Математикът и изобретател Джироламо Кардано (1501-1576) написал много трудове на различни теми и проявявал особен интерес към хазартните игри. Откриването и публикуването на текста Liber de Ludo Aleae (Книга за игрите на късмета) около един век след смъртта му дало сериозен тласък в развитието на теорията на вероятностите и разбирането за риск.

Френският математик и учен Блез Паскал (1623-1662) разработил първия калкулатор. Горе-долу по същото време той се опитвал да открие вечния двигател – неуспешно, но работата му довела до създаването на първото рулетно колело. Паскал си сътрудничил с Пиер дьо Ферма за разработването на теорията на вероятностите – клон на математиката, който широко се използва в социалните науки. Кореспонденцията с Ферма започнала вследствие на въпрос относно хазартна игра, зададен от Шевалие дьо Мер.

Иноватори в казиното: 18 - 19 век
Франсис Уайт
(роден като Франческо Бианко в Италия) – собственик на казино във Великобритания, основал през 1693 най-стария и най-елитен клуб за джентълмени в Лондон. В началото това била проста кафе-сладкарница с името „Шоколадовата къща на г-н Уайт”. През 1755 клубът Уайтс се преместил на сегашния си адрес: ул. Сейнт Джеймс 37-38. Там през 18-ти и 19-ти век водели тефтер със залозите, в които са записани някои доста необичайни странични залози и облози. През този период членовете на клуба играели на фаро и хазарт.

Британският писател Едмънд Хойл (1672-1769) бил специалист по хазартни игри и написал Кратко изследване на играта на вист, която останала златен стандарт за голям брой игри на карти в продължение на стотици години. След това той написал още книги за таблата, шаха и други игри. Бил толкова високо ценен заради своите експертни познания по игрите, че възникнал изразът „според Хойл”.

Ричард Бо Наш (1674-1761) – церемониал-майстор на град Бат, Великобритания, въвел позицията „домакин в казиното”. От 1704 до смъртта си през 1761 той бил церемониал майстор в град Бат – известен балнеоложки курорт.

Иноватори в казиното: 19 - 20 век
Жак Беназе
(1778-1848) е собственик и управител на казина и игрални клубове във Франция и Германия, най-известният от които е основан в Баден-Баден през 1838 година. Той получава прякора „Некоронованият крал на Баден-Баден” и под негово ръководство, а след това и под ръководството на сина и племенника му, Баден-Баден става предпочитаната казино и спа дестинация, каквато остава и до днес.

Антоан Шабер (1774-1850) е собственик и управител на казина във Франция и Германия, между които Пале Роял в Париж, преди да поеме Конвърсейшън Хаус в Баден-Баден, където успял за кратко време да удвои броя на посетителите. Шабер управлявал и много немски казина.

Франсоа Блан (1806-1877) е собственик и управител на казина в Германия и Монако, който заедно със своя брат близнак Луи Блан (1806-1854) станал най-известният оператор на казина през 19-ти век. Братята Блан отворили Курзаал в Бад Хомбург през 1843, въвели рулетката с една нула, а Франсоа отворил Казино де Монте Карло в Монако през 1868. Огромният успех на Франсоа му донесъл прякора „Магьосникът от Монте Карло” и породил слухове, че е продал душата си на дявола.

Иноватори в казиното: 20 - 21 век
Роденият във Виена изобретател и инженер от САЩ Чарлз Фей
използвал своите познания, за да изобрети първия механичен игрален автомат с три барабана през 1895. Неговият игрален автомат Либърти бел изплащал джакпот от 20 монети при комбинация от три камбанки.

Изобретателят Хърбърт Милс (1872-1929) от САЩ през 1905 създал конкурентен игрален автомат, подобен на Либърти бел, в който имало нови функции и подобрения. След това неговата компания Mills Novelty Company започнала масово производство на тези игрални автомати.

Бени Биниън (1904-1989) – собственик и оператор на казина, започва с организирането на хазартни игри в Тексас, а след това, в края на 40-те години на 20 век, придобива дялове в казина в центъра на Лас Вегас. Сменя името на едно от казината на Хорсшу (Подковата) и става един от водещите оператори на казина. Биниън въвежда и популяризира много нововъведения, като безплатни питиета и други удобства за играчите, предлагане на по-благоприятни правила и персонализирани лимити за залагане. Заедно със синовете си Джак Биниън (роден през 1937) и Лони „Тед” Биниън (1943-1998) той създава и организира World Series of Poker през 1970.

Ексцентричният авиатор, предприемач и филмов продуцент Хауърд Хюз (1905-1976) е и най-големият земевладелец и притежател на казина в Лас Вегас през 60-те години на 20 век. Той е собственик на казината Дезърт Ин, Кастауей, Фронтиър, Ландмарк, Сандс и Силвър Слипър. Негова заслуга е и откупуването на голяма част от казината в Лас Вегас от мафията и модернизирането им.

Американският гангстер Бенджамин „Бъгси” Зигел (1906-1947) е известен с организирането на контрабандни канали за алкохол и хазартна дейност. Той измисля плана и следи за построяването на Фламинго – първото от големите казина в Лас Вегас, което отваря врати през 1946.

Уилям „Си” Ред (1911-2003) е предприемач от САЩ. През 1978 той напуска Бали, където е дистрибутор на автомати за игри и забавления. Купува компанията, която впоследствие става International Gaming Technology (IGT), и разработва автоматите за видеопокер през 1979. IGT става глобален лидер в производството на игрални и лотарийни автомати и системи. Под ръководството на Ред компанията пуска на пазара игрални автомати с прогресивен джакпот (като Megabucks) и тематични ротативки (като Колелото на късмета и Елвис).

Кърк Керкориан (роден през 1917) е американски инвеститор и собственик на казина, който купува първия си имот в Лас Вегас през 1962, отдава го под наем на строителите на Сизър Палас, а през 1968 продава земята с печалба от 9 милиона. През 1969 той купува филмовото студио Метро-Голдуин-Майер (MGM) и отваря хотела и казиното MGM Гранд в Лас Вегас няколко години по-късно, а през 1986 ги продава за $594 милиона.

Роденият в Норвегия инженер, математик, изобретател и софтуерен разработчик от САЩ Инге Телнаес (1930-2012) създава софтуерен генератор на случайни числа, който позволява игралните автомати да работят изцяло на дигитален принцип. Тази рационализация значително увеличава потенциалната максимална печалба от ротативки, която преди това е ограничена от броя възможни комбинации на механичните барабани. Телнаес патентова Електронно устройство за игри, използващо генератор на случайни числа за симулация на позицията на барабаните през 1984, а патентът е закупен от International Game Technology (IGT).

Шелдън Аделсън (роден през 1933) е американски предприемач и собственик-оператор на казина. Той още на млади години става милионер чрез сделки с недвижими имоти и строителство. През 1988 купува казиното и хотела Сандс в Лас Вегас и построява центъра за изложения и конвенции Сандс до него. По-късно Аделсън разрушава казиното и хотела Сандс и на негово място построява Венишън (а по-късно Палацо), освен това построява курорта Венишън Макао и отваря казина в Пенсилвания и Сингапур.

Сол Керцнер (роден през 1935) е инвеститор и собственик на казина от ЮАР, който построява и изкупува голям брой хотели и курорти в цял свят. Построените от него казина включват Мохиган Сън в Кънектикът, САЩ, и курорта Атлантис на остров Парадайс на Бахамите.

Американецът Стийв Уин (роден през 1942) е предприемач и собственик на казина, който има голяма заслуга за съживяването на Лас Вегас през 70-те години на 20 век с обновяването на Голдън Нъгет. През 1989 Уин построява Дъ Мираж – първото ново казино в Лас Вегас след пауза от 20 години. Освен това той построява Белажио, Уин Енкор и други казина с САЩ, както и Уин Макао.

Доналд Тръмп (роден през 1946) е предприемач в сферата на недвижимите имоти и собственик на казина от САЩ. Той поема семейния строителен бизнес и става най-големият собственик на казина в Атлантик сити през 80-те години на 20 век. Негови са хотела и казиното Тръмп Плаца, Тръмп Марина и Тръмп Тадж Махал.

Книги, посветени на игрите в казиното

Книга на игрите (1283) от Алфонсо Х, крал на Кастилия, Леон и Галисия – първото ръководство за настолни и хазартни игри. Включва описание на игри на зарове, включително хазарт – предшественикът на крапс.

Ринконете и Кортадийо (1613) от Мигел де Сервантес – поучителна новела, включваща най-ранното описание на играта тренте-ун (31), предшественик на блекджек.

Съвършеният играч (1674) от Чарлз Котън – популярно ръководство за игри на карти и зарове.

Дама пика (1834) от Александър Пушкин – кратка история за Херман, немски инженер на служба в руската имперска армия, който полудява, докато се опитва да се добре до тайните за игра на комар на застаряваща контеса. Служи за основа на либретото на едноименната опера от Чайковски, композирана през 1890.

Комарджията (1866) от Фьодор Достоевски – легендарният руски писател е трябвало да довърши историята набързо, за да плати собствените си дългове към казиното. Сюжетът се върти около задлъжнялостта и включва много сцени с игра на рулетка, което е едновременно забавление, проклятие и начин за решаване на проблемите и покриване на задълженията на героя.

Даниел Деронда от Джордж Елиът (1876) – историята на Даниел Деронда и Гуендолин Харлет започва, когато госпожа Харлет загубва паметта си на масата за рулетка. Тя залага огърлица, за да продължи да играе, но Деронда я откупува и я връща на Гуендолин.

Казино Роял от Иън Флеминг (1953) – първият роман за Джеймс Бонд започва с Бонд на масата за рулетка. Масата за рулетка е често срещана сцена в романите за Бонд и феновете на играта са развили „система на Джеймс Бонд”, базирана на стратегията на измисления супершпионин.

Да победиш дилъра (1962) от д-р Едуард О. Торп – бестселър за основната стратегия в блекджек, броенето на карти и опитите на д-р Торп да тества теориите си в казината, придружен от опитни играчи, предлагащи съвети и подпомагащи финансово това изследване.

Страх и омраза в Лас Вегас (1972) от Хънтър Томпсън – базирана на пътуванията на автора до Лас Вегас, описани в две статии в списание Ролинг Стоун през 1971. Счита се за основополагаща творба за квазижурналистиката – жанр, който смесва художествената литература, журналистиката и интроспекцията върху потока на съзнанието.

Големият играч (1977) от Кен Ъстън – първата книга, разкриваща тайния свят на броячите на карти и екипната игра на блекджек. Комбинира стратегиите и анализите на Ъстън с казино приключения.

Умират глупаците (1978) от Марио Пузо – следващият роман от автора на Кръстникът. Действието се развива в измисления хотел Ксанаду в Лас Вегас.

Юдамоничен пай от Томас Бас (1985) – нефантастична история за група дипломиращи се студенти, които създават компютри, активиращи се с пръстите на краката, за да предскажат резултатите от казино игри на рулетка.

Мъжът с гърди за $100 000 и други комарджийски истории и Да разказваш лъжи и да ти плащат (1999-2001) от Майкъл Коник – два сборника с разкази за хазарт, комарджии, игри и казина.

Да разориш Лас Вегас (2002) от Бен Мезрич – бестселър, базиран на преживяванията на един от екипите за игра на блекджек от MIT. Обикновено се характеризира като нефантастична творба, включваща променени имена, измислен диалог, сложни характери и променени описания на събития за целите на разказване на историята. По книгата е сниман филмът 21.

Хвърли ашиците (2006) от Дейвид Шварц – подробна история на хазартните игри от цял свят.

Момчета и момичета и други истории (2008) от Деймън Ръниън – сборник с разкази и статии, писани в периода 1920 - 1930. Включва разказите, които са в основата на мюзикъла и филма Момчета и Момичета, както и статии на автора за Ал Капоне и Арнолд Ротстийн.

Филми, посветени на игрите в казиното

Казабланка (1942) – по-голяма част от филма се развива в заведението на Рик „Café Américain”, което разполага с измамно колело за рулетка, облагодетелстващо собственика (Рик, играе се от Хъмфри Богарт). Рик казва на новооженен млад мъж, опитващ се да спечели пари за визи за Америка и да избяга от войната, да заложи на числото 22 от колелото на рулетката. Той го прави и печели.

Момчета и момичета (1955) – базиран на бродуейския мюзикъл, който се основава на няколко разказа от Деймън Ръниън, с Марлон Брандо в главната роля като комарджията Скай Мастерсън. Участва също и Франк Синатра като Нейтън Детройт, който изпява песента Luck Be a Lady.

Да хванеш крадец (1955) – филм на Алфред Хичкок с участието на  Кари Грант и Грейс Кели в главните роли. Действието във филма се развива във вили, казина и хотели на Френската Ривиера. Грант играе Джон Роби, бивш крадец на бижута, нает да преследва Франсис Стивънс (Кели), подозирайки, че тя е крадец на бижута. В една казино сцена Роби (Грант) изпуска скъп чип в деколтето на жена, играеща рулетка.

Да се срещнем в Лас Вегас (1956) – каубой-комарджия открива, че му върви на рулетка, когато държи ръката на танцьорката Мари. Мари обаче не гори от желание да му държи ръката, поне в началото.

Бандата на Оушън (1960) – в оригинала в ролята на Дани Оушън е Франк Синатра, който замисля обир на едно от казината в Лас Вегас. Във филма участва ядрото от групата на холивудските певци-актьори, т.н. „Рат пак” от 60-те години: Синатра, Сами Дейвис-младши, Питър Лофорт и Джоуи Бишъп, както и Анджи Дикинсън. Когато Питър Лофорт откупил правата върху сценария и го показал на Франк Синатра, Синатра се пошегувал да забрави за филма и че е по-добре да направят обира. По време на снимките в Лас Вегас Синатра изнасял концерти в зала Копа на Сандс заедно с Мартин, Дейвис и Лофорт.

Машина за медени месеци (1961) – в този филм трима подводничари използват компютъра на подводницата, за да изчислят траекторията на топчето в казино във Венеция. Усложненията започват, когато адмиралът им влиза в казиното.

Диамантите са вечни (1971) – Шон Конъри играе Джеймс Бонд в този филм по книгите на Ян Флеминг. Част от действието се развива в Лас Вегас в измисленото казино Уайт Хаус, собственост на потайния милиардер Уилард Уайт. Бонд играе крапс. Една от сцените е заснета на етажа с казиното на Съркъс Съркъс.

Ужилването (1973) – един от най-известните филми за игри, изискващи умение и късмет, както и увереност. Пол Нюман и Робърт Редфорд в ролята на дребни „честни” мошеници се опитват да ужилят по-големите измамници от тях. В една от сцените героят на Робърт Редфорд губи откраднатото по-рано на рулетка с подправено колело.

Изгубени в Америка (1985) – в тази комедия съпрузите Албърт Брукс и Джули Хагърти са готови да загърбят забързания си начин на живот. Само няколко дни след началото на новия си живот, карайки каравана през страната, те спират в Лас Вегас и съпругата губи всичките им пари на рулетка. Тя залага на 22, но за разлика от мъжа и жената в Казабланка, никога не печели.

Жега (1986) – приключенски екшън с Бърт Рейнолдс в ролята на бодигард в Лас Вегас. Включва сцени, в които Рейнолдс губи и печели големи суми на блекджек. По романа и пиесата на известния филмов сценарист Уилям Годлман.

Рейнман (1988) – с Дъстин Хофман и Том Круз в главните роли филмът получава 4 награди Оскар – за най-добър филм, за най-добър оригинален сценарий, най-добър режисьор (Бари Левинсън) и най-добър актьор (Хофман). Филмът проследява пътуването на двама братя – затворен в психиатрична клиника гений-аутист (Хофман) и егоцентричен младеж (Круз), който преди това дори не знае за съществуването на брат си. Те спират в Лас Вегас, отсядат в Caesars Palace и Реймънд (Хофман) използва математическите си и мнемонични умения, за да спечели на блекджек.

Давай (1989) е един от най-смешните филми за навиците, суеверията и ритуалите на комарджиите.Действието се развива на хиподрума, а в главните роли са Ричард Драйфус, Дейвид Йохансон, Тери Гар, Роби Колтрейн и Дженифър Тили.

Бъгси (1991) – Уорън Бийти играе Бен „Бъгси” Зигел – гангстер от Ню Йорк, дошъл в Лас Вегас, за да купува казина от името на синдиката на мафията, включително Майер Лански и Чарли Лучано. Това дава началото на един от първите големи комплекси в града – Фламинго. Липсващи суми и огромният преразход водят до убийството на Зигел. Анет Бенинг играе Вирджиния Хил – любовницата на Зигел.

Неприлично предложение (1993) – Робърт Редфорд е милиардер, който иска определена женена жена (в ролята Деми Мур) на всяка цена. Действието се развива в Лас Вегас, а Редфорд предлага $1 милион за една нощ с нея и тя приема, за да финансира западащия бизнес с недвижими имоти на съпруга си (Уди Харелсън). Връзките и отношенията между героите се развиват и разпадат, преди тя да се върне при съпруга си.

Казино (1995) – Филмът, режисиран от Мартин Скорсезе, се фокусира върху мафиотите Ейс Ротстийн и Ники Санторо, които се преместват в Лас Вегас, за да установят контрол над няколко казина. Поставен през 70-те и 80-те години на 20-ти век, филмът дава възможност да надникнем в живота на реално съществуващи личности, като Антъни Спилотро – живот, пълен с жени, наркотици, насилие и безскрупулни гангстери. В главните роли са Робърт Де Ниро, Джо Пеши и Шарън Стоун.

Крупие (1998) – В този британски ноар филм Клайв Оуен влиза в кожата на писател в творческа криза, който става крупие. Казиното трябва да послужи за вдъхновение на твореца, но много скоро изцяло превзема и разрушава личния му живот.

Бягай, Лола (1998) – В този немски трилър на Том Тиквер, Франка Потенте в ролята на Лола получава телефонно обаждане от приятеля си, който иска 100 000 марки, за да спаси живота си. Тя разполага с 20 минути, за да събере необходимата сума и три различни възможности, за да ги осигури, един от които е рулетката. Всяко бягане за парите води до различен алтернативен край.

Банкерът комарджия (2003) – Филип Сиймур Хофман играе главната роля в този приет топло от критиката филм по истинската история на банков служител от Торонто, който източва над $10 милиона, за да играе с високи залози в казиното.

Бандата на Оушън (2001), Бандата на Оушън 2 (2004) и Бандата на Оушън 3 (2007) са поредица филми, базирани на оригиналния филм – Бандата на Оушън (1960), който започва с няколко синхронизирани обира на казина в Лас Вегас. Във филмите участват Джорж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Дон Чийдъл, Анди Гарсия и Джулия Робъртс.

21 (2008) – Филмът е сниман по книгата на Бен Мезрич Да разориш Лас Вегас – романизираната версия на приключенията на един от екипите за игра на блекджек от MIT.

Последният ергенски запой (2009) – Eргенско парти в Лас Вегас взема неочакван обрат и всичко се обърква. Тази комедия включва сцена, в която Алън (Зак Галифианакис), неочаквано за неговото комично-неадекватно поведение, играе брилянтно на блекджек, като брои карти, и печели голяма сума. 

Играта на играчките 3 (2010) – популярният анимационен филм на Дисни Пиксар включва сцена, в която анимационни играчки създават казино. Една от играчките се използва като колело за рулетка. Залозите са батерии.

Песни, посветени на игрите в казиното

Ace of Spades – Motorhead (1980) – карти, зарове

Blackjack – Рей Чарлс (1955) – блекджек

Casino Boogie – Rolling Stones (1972) – казино, Монте Карло

Do It Again – Steely Dan (1972) – карти, Лас Вегас

Draw of the Cards – Ким Карнес (1981) – карти

The Gambler – Кени Роджърс (1978) – покер

Go Down Gamblin' – Blood, Sweat & Tears (1971) – блекджек, крапс, рулетка, казино

The House of the Rising Sun – The Animals (1964) – хазарт

Junior's Farm – Пол МакКартни (1974) – покер

Leavin' Las Vegas – Черил Кроу (1993) – Лас Вегас

Lily, Rosemary and the Jack of Hearts – Боб Дилън (1975) – казино, покер

Little Queen of Spades – Робърт Джонсън (1938) – карти, късмет

Lonesome Loser – Little River Band (1979) – карти

Luck Be a Lady – Франк Синатра (1965) – казино, зарове

The Man Who Broke the Bank at Monte Carlo –Фред Гилбърт (1892) – Монте Карло, казино

Poker Face – Лейди Гага – (2008) – покер

Pretty Vegas – INXS – (2005) – Лес Вегас

Queen of Las Vegas – B-52s (1983) – рулетка, карти, Лас Вегас

Ramblin; Gamblin' Willie – Боб Дилън (1962) – карти, зарове, покер

Ramblin; Gamblin' Man – Боб Сийгър (1969) – карти, зарове, покер

Riverboat Gambler – Карли Саймън (1976) – казино, хазарт

Roll of the Dice – Брус Спрингстийн (1992) – крапс, зарове

Roll the Bones – Rush (1991) – зарове

Roulette – Bon Jovi (1984) – рулетка

Shape of My Heart – Стинг (1993) – карти

Smoke on the Water – Deep Purple (1971) – казино

Tumbling Dice – Rolling Stones (1972) – зарове

Viva Las Vegas – Елвис Пресли (1964) – Лас Вегас, казино, блекджек, покер, ротативки, крапс

Waking Up in Vegas – Кейти Пери (2008) – Лас Вегас

We're An American Band – Grand Funk Railroad (1973) – покер

The Winner Takes It All – ABBA (1980) – карти, зарове

Странични залози

Страничните залози обикновено са залози за неща, които са странични и не са пряко свързани с игрите в казиното или другите игри, на които се залага. В спортните залози обикновено се предлагат много възможности за залагане на вторичните аспекти на големи спортни събития. (Примери: вероятността за сейфти в Супер Боул или вероятността в боксов мач докторът край ринга да спре двубоя за титлата.) Игрите в казиното понякога също предлагат възможност за странични залози, например залози за вероятността от излизането на определена комбинация или зарове.

Лични залози между залагащите (обикновено редовни или професионални играчи в казиното) са особено популярен тип странични залози и се наричат облози. Тези залози понякога изглеждат абсурдни (и някои наистина са такива), но страничните залози могат да бъдат и истински тест за физическите сили, познанията, духа и конкурентноспособността на играчите и дори на способността им да използват хендикап. Въпреки че тези странични залози не са част от игрите в казиното (и правилата им, ако изобщо има такива, са устни), те са една от очарователните особености в света на хазарта и казиното.

Внимавайте с приемането на странични залози

Обикновено, ако някой иска да изпълни непосилно предизвикателство, той вероятно ще успее. В Идилията на мис Сара Браун – един от известните разкази на Деймън Ръниън (и един от разказите, които служат за основа на мюзикъла и филма Момчета и момичета), бащата на Скай Мастерсън на раздяла му дава следния съвет: „Синко, независимо колко далеч ще стигнеш и колко неща ще научиш, никога не забравяй, че някой ден, някъде при теб ще дойде някой, ще ти покаже чисто ново, неразпечатано тесте карти и ще иска да се обзаложи с теб, че от него ще изскочи вале пика и ще пръска в ушите ти ябълков сайдер. Моля те, не се обзалагай с него, защото веднага след това ушите ти ще бъдат напълнени със сайдер.”

Тефтерът със залозите на Уайтс

Уайтс е най-елитният частен клуб в Лондон през 18-ти и 19-ти век и в него членуват хора, които според мълвата можели да се обзаложат за абсолютно всичко. В историите за членове на клуба се разказва за много необичайни залози, например коя от две дъждовни капки ще стигне първа до долния ръб на прозореца и дали човекът, който е припаднал пред клуба, е жив или мъртъв. В Уайтс водели тефтер със залозите, в който членовете на клуба записвали всички странични залози и облози. Повечето от тях се отнасяли за предполагаеми дати на раждане, смърт или сватби. Според Клер Кок-Старкли в Грегорианското изкуство да залагаш (издадена от Британския музей през 2013), последният залог, записан в този тефтер, е между Лорд Монфорт и Сър Джон Бланд, които се обзаложили дали Бо Наш (Церемониалмайсторът на Бат) или актьорът Коули Гибър ще живее по-дълго. В тефтера е записано, че и Лорд Монфорт и Сър Джон Бланд сложили сами край на живота си, преди изходът от този залог да бъде определен.

Непотопяемият „Титаник Томпсън”

Алвин Кларънс „Титаник Томпсън” Томас е един от най-известните пътуващи комарджии в САЩ от началото на 20-ти век. Неговият живот е вдъхновил Деймън Ръниън за героя му Скай Мастерсън. Титаник Томпсън бил майстор на страничните залози и винаги измислял как да получи предимство. По време на пътуване с други комарджии до Джоплин, Мисури, той забелязал работници да поставят пътен знак „20 мили до Джоплин”. Томпсън наел човек да изкопае знака и да го премести 5 мили по-близо до града, а след това се оплаквал толкова дълго и шумно от тази „явна” неточност, че спътниците му, които не повярвали на това, се обзаложили с него и загубили. Друг път спечелил облог, че може да хвърли орех над покрива на хотел. (Разбира се, това бил подправен и утежнен орех.)

Мъжът с гърди за $100 000

В Мъжът с гърди за $100 000 и други комарджийски истории (1999) Майкъл Коник разказва една популярна история как професионалният комарджия Браян Зембик спечелил $100 000 в облог-предизвикателство през 1996, като цяла година носел гръдни импланти. Той запазил имплантите и след спечелване на залога и според интервю от 2013 все още е с тях.

Облози-заточения

Друг вид интересни странични залози са залозите-предизвикателства, известни като облози-заточения, при които някой приема да живее на друго място за определен период от време. Тези залози са малко по-трудни за професионалните комарджии, отколкото за останалите хора, поради следните причини: (а) основното предимство на професията комарджия е независимостта и свободата, (б) професионалните комарджии прекарват голяма част от времето си на места с много екшън и визуални стимули и (в) успешните играчи, които приемат да не посещават казиното, трябва да се откажат от своя източник на доходи.

През 90-те един от професионалните комарджии Джон „Джони Уърлд” Хениган се поддал на провокацията на свой колега и се обзаложил с него, че може да живее цял месец в Демойн, Айова – един съвсем приличен и годен за живеене град, но напълно различен от познатите на Хениган Лас Вегас, Филаделфия и Атлантик сити. Облогът бил за $25 000 и Хениган не трябвало да излиза от определена зона в Демойн, която включвала хотела, в който живеел, игрище за голф, където възнамерявал да тренира, и един бар, в който се надявал да прекарва вечерите. Хениган едва издържал два дни. Мразел хотела, голф игрището и бара, а нямал свободата да си осигури по-добри условия в Демойн или на друго място. Той позвънил на колегата си, с когото бил сключил облога, и му предложил да приеме по-малка сума с аргумента, че след като се е преместил в Демойн, очевидно е в състояние да остане и да спечели. В крайна сметка трябвало да плати договорена сума, за да напусне Демойн по-рано.

През 2008 играчите на покер Андрю Робл и Алек Торели се обзаложили с Джей Квик (известен като „Белажио Джей”, заради времето, което прекарвал в Белажио), че не може да прекара 30 дни затворен в баня в Белажио, Лас Вегас , Невада, САЩ. Условията включвали ограничени разговори по мобилния телефон и никакъв достъп до компютър. Той имал осигурен достъп до малък DVD плейър и доставка на храна. Робл и Торели монтирали уебкамера, за да следят вратата на банята и предложили $500 на всеки, който докладва за нарушение на условията. След 20 дни те платили на Квик една по-малка сума (предполага се, че била около $40 000), за да излезе от банята и да прекрати облога.

Лоден мисли

Двамата залагащи избират трето лице за „Лоден”. Те му задават въпрос, който изисква числен отговор. (Например, колко е населението на Австралия, колко вратовръзки има Барак Oбама или колко книги притежава „Лоден”.) Лоден дава таен отговор (на четвърти човек или на лист хартия) и залагащите залагат, че отговорът е под или над определено число. Играта изисква сложен анализ на фактическия и обективен отговор (ако има такъв), дали този отговор ще бъде отговорът, даден от „Лоден”, какво смята опонентът и стойността на залога под или над. Тази игра била измислена от група играчи на покер, докато играели на маса, които определили професионалиста Джони Лоден за лицето, което ще дава отговорите за залагане. Впоследствие в играта били включени повече хора – двамата залагащи, допълнителни залагащи, които да се присъединят към играта, лицето, определено за „Лоден”, и други, които могат да задават въпроси.