Произход на казиното

История на рулетката

Играта на рулетка, което на френски означава „малко колело”, се е развила предимно във Франция. Преди разработването на почти съвършеното въртящо се колело, което отличава рулетката от другите игри, са се играли подобни игри с подобни правила, залози и печалби, но числата се избирали от торба или с теглене на карти. В Италия тези игри се наричали Бириби (biribi) (описани от Казанова в неговите мемоари) и Хока (hoca). В Англия това били Ролет (rowlet)Роли поли (roly poly) и Асо купа (ace of hearts).

История на рулетката: Ранни години
Френският математик Блез Паскал (изобретателят на спринцовката, хидравличната преса и калкулатора) може да е помогнал за развитието на играта в средата на 17-ти век. Кореспонденцията му с Пиер дьо Ферма (един от основоположниците на математическия анализ) води до формулирането на теорията на вероятностите. Тяхната съвместна работа започва с отговора на въпрос относно игра на зарове, зададен от Шевалие дьо Мер. Паскал през целия си живот се опитва да открие перпетум мобиле (вечния двигател). Един от несполучливите му опити през 1655 е колело, което се върти почти без триене.

История на рулетката: 19 - 21 век
Познатото име, колелото и правилата на рулетката се появяват за пръв път в казината в Париж, Франция, през 1790. През 19-ти век рулетката става популярна игра в казината из цяла Европа благодарение на братята Франсоа и Луи Блан от Франция. През 1843 те отварят казиното Курзаал в Бад Хомбург, където представят ново рулетно колело с една нула. През 1863 Франсоа Блан получава концесия за хазартни игри в Монако и прави Монте Карло най-предпочитаната дестинация за любителите на казиното преди Първата световна война. Колелото на рулетката с една нула на братята Блан прави играта толкова популярна (и доходоносна независимо от малкото предимство на казиното), че започва да се разпространява слухът, че са продали душите си на дявола в замяна на тайната на колелото. Легендата включва забележката, че ако се съберат всички числа на рулетката, се получава 666. (Легендата дори споменава, че сборът на всички числа на рулетното колело е 666, но удобно пропуска факта, че премахването на 00 не променя този сбор.)

История на блекджек

Популярността на блекджек в момента се дължи на примамливата възможност играчите да получат предимство и да надхитрят казиното. Бестселърът на д-р Едуард О. Торп Да победиш дилъра (Beat the Dealer) съществено увеличава уменията и броя на играчите, които играят блекджек в казината. Освен това вече 50 години блекджек е любимата хазартна игра на математиците и анализаторите. За нея се е изписало повече, отколкото за всяка друга игра в казиното. Преди широкото разпространение на онлайн покера блекджек е много по-популярен обект на анализ.

Въпреки задълбочените и обширни анализи обаче, малко писатели обръщат внимание на историята на играта. През 2006 водещият авторитет в областта на блекджек, Арнолд Снайдър, в своята Голяма книга за блекджек (The Big Book of Blackjack), издадена от Cardoza Publishing, изследва произхода и предшествениците на играта. Дейвид Парлет, британски автор и изобретател на игри, също публикува онлайн и в книгите си статии за историята на блекджек.

Блекджек се дефинира от следните основни характеристики - тесте карти, играч срещу дилър, победителят се определя според цифровата стойност на картите.

История на блекджек: Ранни години
Най-ранната игра, която включва тези елементи, се нарича веинтуина (veintiuna) (21). Мигел де Сервантес, авторът на Дон Кихот, я описва в Ринконете и Кортадильо, публикувана като част от дванадесетте Поучителни новели през 1613. Хазартна игра с името veintiuna е документирана за пръв път в писмени сведения от 1440 (но трябва да се отбележи, че има няколко, несвързани една с друга игри, известни под това име).

Вариант на тази игра, наречен bone ace, се появява в Англия през 17-ти век. В новелата на Сервантес, както и в описанието на играта bone ace от Чарлз Котън в книгата Съвършеният играч (1674), асото може да се брои както за 1, така и за 11. Френският предшественик на блекджек, наречен quinze (15), се появява още през 16-ти век и е популярен във френските казина през 19-ти век. Италианската игра на карти сете-е-мецо (sette e mezzo) (7 и половина) се играе в началото на 17-ти век. В нея се използва колода от 40 карти (без осмици, деветки и десетки). Оставащите карти отговарят на своята числена стойност, а оньорите се броят за 0,5.

Друга френска игра, trente-et-quarante (30 & 40), става популярна през 1780 в Спа казино в Белгия. За разлика от повечето по-ранни игри в нея казиното е банката, което означава, че казиното играе срещу другите играчи, приема и изплаща техните залози. Тази игра е и първата, която предлага застраховка.

Правилата на съвременния блекджек изкристализират във френската игра vingt-un (vingt-et-un или 21) в средата на 18-ти век. Сред любителите на тази игра, които допринасят за нейното популяризиране в края на 17-ти и началото на 18-ти век, са Наполеон Бонапарт и графиня дьо Бари.

История на блекджек: 19 - 21 век
През 19-ти век казината в Америка възприемат правила, които са малко по-благосклонни към играчите, като им позволяват да виждат една от картите на дилъра. Освен това задължават дилъра да иска нова карта при 16 или по-малко и да пасува при 17 или повече. В началото на 20-ти век играта става известна като блекджек в резултат на една промоция (просъществувала за кратко и отдавна забравена), която дава бонус на играчите, ако получат 21 от комбинация на асо пика и черно вале (вале спатия или пика, на английски Black Jack).

След популярното проучване на д-р Торп, както и на други играчи и анализатори, блекджек става най-популярната настолна игра в казината. Въпреки че казината имат най-голяма полза от разработването на основна стратегия, като цяло те не гледат с добро око на използването ѝ. Независимо че многобройни съдебни решения постановяват, че „броенето на карти” не е измама, казината в повечето държави имат право да забранят на играчи да играят поради различни причини. Някои казина променят правилата на блекджек (дори понякога правилата са различни за различните маси), като се използват различен брой тестета, различна дълбочина на използване на тестета преди разбъркване, нова карта или пас за дилъра при меки 17, ограничения за разделяне и удвояване, предложения за отказ или не и т.н.

Книги като Големият играч (1977) от Кен Ъстън и Да разориш Лас Вегас (2002) от Бен Мезрич разказват за спечелените (или изгубени) състояния в блекджек от екипи броячи на карти. Книгата на Мезрич дори беше филмирана под името „21”.

История на крапс

Думата крапс е поамериканченият вариант на френската дума от 19-ти век crabs. Crabs означавало най-ниското възможно хвърляне (две единици) в играта на зарове, от която е произлязла модерната игра на крапс. Друга теория за произхода на името е, че то идва от френската дума крапо (crapaud), която означава жаба и е визуална препратка към позицията на играчите, клекнали на пода или тротоара, за да хвърлят зарове.

История на крапс: Ранни години
Играта на зарове е много стара и корените ѝ могат да се проследят много назад, чак до зората на писмеността и документираната история. Най-старите намерени от археолозите зарове са открити в Месопотамия (северен Ирак) и датират от 3000 г. пр.н.е. Те са означени с точки, а не с числа. Открити са зарове и в Помпей, както и глинени зарове от 600 г. пр.н.е. в Египет. Някои зарове са изрязани от кокалчетата с формата на куб (обикновено от ставите в ходилата на прасета или глезените на овце), като от тази практика е останал изразът „хвърлям кокалчетата”. Много римски императори са били страстни играчи на зарове. Гай Юлий Цезар изговаря прочутата фраза „Зарът е хвърлен” при пресичането на река Рубикон, Клавдий поръчва специална маса за хвърляне на зарове за колесницата си, която да използва, докато пътува, Калигула става печално известен с това, че изобщо не обича да губи и не понася достойно поражението, а Нерон стига дотам, че залага цялата съкровищница на провинцията в игра на зарове.

Първоначално играта на зарове се появява на Арабския полуостров и се нарича „азахр”, което по-късно в Европа се трансформира в „хазарт”. Ранните форми на хазарт са документирани през 12-ти век и дори са описани от Чосър в неговите Кентърбърийски разкази. Най-вероятно обаче тези версии на играта на зарове идват в Англия и Европа още с кръстоносните походи. Сложната игра на хазарт се развива през годините в настолна игра, която лесно се вписва в репертоара на ранните казина. Французите внасят играта в Америка през Ню Орлиънс.

История на крапс: 19 - 21 век
Крапс започва да добива модерния си облик, когато Джон Х. Уин въвежда опцията „не преминавай” (don't pass), която дава предимство на казиното, без да е необходимо да се прибягва до измами. Сериозен проблем на игрите в американските казина през 19-ти век е, че дават твърде малко предимство на казината. Въпреки че крапс е опростена версия на оригиналната игра на хазарт, развитието на играта продължава и тя предлага нови възможности за игра, както и възможности за колективно залагане, което осигурява уникална атмосфера, тъй като залозите на всички играчи зависят от този, който хвърля заровете. Войниците през Втората световна война популяризират играта, като я играят на армейско одеяло, за да не изгубят заровете.

История на ротативките

19-ти век

Игралните автомати с монети в казината и другите заведения се развиват едновременно в Англия и САЩ през последното десетилетие на 19-ти век. Те набират популярност благодарение на общата тенденция и въодушевление от автоматичните устройства, които навлизат във всички сфери на ежедневието през този период. Поколението, което разработва игралните автомати, създава също така фонографа, кино машината, касовите апарати и вендинг машините.

През 1890 хумористичното списание Пънч осмива автоматизираното ежедневие, което очаква човечеството в близко бъдеще, в статията „Из дневника на напълно автоматизирания човек”. Статията започва по следния начин: „Още е 7 сутринта бях автоматично изритан от леглото автомат и поставен на пода. Оттам ме пое конвейерът за автоматично обличане и измиване, минах през стола на автомата за бръснене, бях облечен от автомата за обличане, а след това вдигнат до трапезарията, където автоматичният закусвач внимателно започна да ме храни с автоматично подбраната и автоматично приготвена закуска”.

Игралните автомати от периода 1900-1960 имат следните общи елементи: слот за депозиране на една монета, прозорец с три барабана, на който има множество символи, ръчка, която активира завъртането на механичните барабани, печалба при излизане на определена комбинация от символи и автоматично изплащане на печалбата от автомата.

В Англия са издадени първите патенти за монетни автомати с въртящи се барабани. През 1887 Уилиам Оливър разработва игрален автомат за конни надбягвания, в който коне играчки се движат по концентрични механични колела. Две години по-късно Антъни Харис патентова машина с въртящ се циферблат, която се закача на стена.

По същото време група механици и инженери, водена от Чарлз Фей, създава първите „истински” ротативки. Игралният автомат Либърти Бел на Чарлс Фей става прототип (и дори дава името) на най-популярните игрални автомати за следващите няколко десетилетия. Това поколение ротативки има три барабана, ръчка за активиране, играе се с една монета, а печалбата се изплаща за поредица от еднакви символи - купи, пики, кари, подкови и камбанки. Всеки от барабаните съдържа 10 символа, което дава максимум 1 000 печеливши комбинации. Първоначалната версия изисква изплащане на печалбата от оператора, като максималната възможна печалба от една игра е 20 монети по 5 цента (или $1) за излизане на три камбанки. След само едно десетилетие машините на Фей вече включват барабани, които спират едно след друго (за да се увеличи допълнително напрежението за играчите), и автоматично изпащане на печалбата.

През първото десетилетие на 20-ти век Хърбърт Милс от Чикаго, Илинойс (САЩ), разработва игрален автомат, който в голяма степен копира ротативката на Фей, но добавя още функции, за да отговори на законовите изисквания. Машините на Милс увеличават броя на символите по всеки барабан до 20, което дава общо 8 000 възможни комбинации. (За да бъдат неговите машини по-различни от автоматите на Фей, Милс използва символи с черешки, портокали, лимони и сини сливи по барабаните, така тези машини получават и името „машини с плодчета”, което е популярно и до днес, особено във Великобритания.) Освен това те имат по-голям прозорец, така че играчите могат да видят какво е можело да се падне, тъй като виждат и символите под и над печелившата линия.

60-те години на 20-ти век

Бали прави истинска революция в игралните автомати през 60-те години на 20-ти век с играта Money Honey. Money Honey излиза на пазара през 1963. Като използва напредъка в електрониката, Бали преработва игралните автомати така, че да се вписват в лъскавия имидж на Лас Вегас - ярки цветове, мигащи неонови светлини, силен шум и обещания за много екшън. Money Honey има и бункер с монети (отделение, което побира 2 500 или повече монети) и метален съд в долната част, в който звънко пада печалбата със скорост 6 монети в секунда. През 1968 Бали вече доставя 94% от игралните автомати в Невада. Тези машини въвеждат и практиката да се пускат повече монети едновременно за специални или поредни игри.

Успехът на Бали прави игралните автомати още по-популярни в Лас Вегас, което от своя страна създава здравословна конкуренция в разработването на различни и по-добри ротативки. Електрическите функции на Money Honey дават началото на миграцията на игралните автомати към ротативки с все повече електроника и впоследствие към напълно компютъризирани машини.

80-те години на 20-ти век

През 1979 Уилям „Си” Ред, дистрибутор на Бали, основава International Gaming Technology (ITG), която в края на 80-те вече заема доминираща позиция на пазара за игрални автомати като продажби и иновации. Малко след основаването си IGT въвежда игрални автомати с видеопокер.

Междувременно, норвежкият математик Инге Телнаес разработва компютърна програма за ротативка на базата на генератор на случайни числа (RNG) вместо механични въртящи се барабани. Тази програма за виртуализация на барабаните дава възможност да се осигуряват астрономически суми за джакпот, без операторите да са на загуба. IGT взема лиценз за тази технология през 1984, а през 1986 пуска Megabucks - най-големият и най-популярният прогресивен джакпот за ротативки, в който са свързани всички игрални автомати Megabucks в щата Невада.

90-те години на 20-ти век

През 1992 Бали представя Game Maker - видеоротативка, която позволява на играчите да избират между различни суми за залагане и различни игри (включително видеопокер). Успехът на Game Maker и IGT във видеопокер игрите води и до увеличаване на използваната анимация и видеоефекти - бутоните впоследствие стават виртуални бутони на сензорния екран, като в голяма степен, но не напълно, заменят ръчките на машините.

В края на 90-те ротативките започват да предлагат печалби на повече от 1 печеливша линия, бонус игри на допълнителни екрани и много други функции и опции. Австралийската компания Aristocrat Leisure Ltd. утвърждава на пазара ротативките (известни в Австралия като „поукис”), които предлагат множество печеливши линии. WMS Gaming със своята популярна видеоигра Reel 'Em In пък спомага за популяризирането на бонус игрите и видеоефектите.

Най-ранната форма на бонус игра представлява подобно на рулетка колело в горната част на автомата, което се активира само при определена комбинация на барабаните. Бали първоначално предлага този вид бонус игра в Wheel of Gold. През 1997 IGT взема лиценз от популярното американско телевизионно предаване Колело на късмета (Wheel of Fortune) за използване на концепцията и дизайна на предаването в игрални автомати. Ротативката Wheel of Fortune пресъздава отлично атмосферата на телевизионното шоу със своите визуални и аудио елементи, дори публиката скандира „wheel of fortune!”, когато играчите уцелят комбинация, която им позволява да завъртят колелото на късмета. Wheel of Fortune става най-популярната ротативка на всички времена и дава началото на ерата на тематичните ротативки. През 1998 IGT пуска на пазара първите игрални автомати Elvis.

21-ви век

Метаморфозата на ротативките достигна своя последен етап през последните няколко години. Въпреки че в началото игралните автомати изглеждат и функционират като вендинг машини, те вече придобиват изчистения дизайн и сложността на персоналните компютри и игровите конзоли. Точно както чиповете заменят парите в брой в другите игри в казиното, кредитите и билетите заменят монетите в ротативките. През 80-те години на 20-ти век започва цифровото измерване на поставените и спечелените монети. Освен монети и жетони, в следващите десетилетия ротативките започват да приемат и банкноти. (Вече в много реални казина изобщо не се използват монети). Преходът от монети, които игралните автомати изсипват в кофа, към устройства, които четат и издават билети (TiTo) е почти повсеместен. Играчите могат да използват банкноти или билети за определен брой кредити. След това при печалба игралният автомат издава билети за кредити вместо монети, които могат да се осребрят в машини, наподобяващи банкомати.

История на бакара

История на бакара: Ранни години
Корените на играта бакара се простират далеч назад във времето - някъде до около края на 15-ти век. Италианската игра бакара (baccarà - което означава „нула”) добива най-голяма популярност в италианските градове и градчета, а по-късно французите я заемат и променят името ѝ, като добавят още една буква (baccarat). Тъй като посетителите на казината в Европа били жадни за още игри с карти, бакарата бързо се утвърждава.

История на бакара: 19 - 21 век
Тя става изключително популярна по време на Краля Слънце, Луи XIV, който я представил на аристократичните кръгове. Бакара става част от игрите в британските казина през 18-ти век. Много популярна е и в Монте Карло през 19-ти век.

Филмите за Джеймс Бонд представят бакара като елегантна и аристократична игра в казиното и допълнително спомагат за нейната популярност. Супершпионинът играе бакара в Доктор Но (1962), Операция „Мълния” (1965), Казино Роял (1967), В тайна служба на Нейно Величество (1969), Само за твоите очи (1981), Упълномощен да убива (1989) и Златното око (1995).

Днес има три широко разпространени версии на бакара. Бакара chemin de fer и banque са по-популярни във Франция и Монте Карло, а punto banco е по-разпространена в казината в САЩ и Великобритания. Всички варианти се играят по почти един и същ начин, но има някои разлики в раздаването на картите. Докато секциите за високи залози на казината предлагат една от горепосочените версии, залите, отворени за обикновените любители на хазартни игри, обикновено предлагат мини-бакара, която се играе с по-малки залози и на по-малки маси.